Защо разработчиците мразят тийм билдинг   NetApp и Citrix в партньорство за сигурно корпоративно споделяне на файлове   EMC предоставя поддръжката за синхронизиране на мобилния облак на Syncplicity с Documentum   Глупави ли са умните очила?

Защо разработчиците мразят тийм билдинг

Разработчиците на софтуер мразят прочувствените тийм билдинг упражнения. Но те изпускат ценен опит.

„Не можете да ме накарате да отида.”

Нашият екип от разработчици на софтуер бе насядал около голяма заседателната маса за седмичната среща. Джаред направи горното изказване, когато нашият мениджър обяви тийм билдинг занимание извън офиса.

Тим, нашият шеф, палеше лесно, затова всички замълчахме, когато той и Джаред размениха вцепенени погледи.

Тим попита: „Защо не искаш да отидеш Джаред?”

„Защото е загуба на време.”

Леко ритнах Джаред под масата и той се обърна и ме погледна учудено. Понякога е малко неадекватен и бях сигурен, че не осъзнаваше колко дълбок гроб си копаеше.

Тим отговори, „Джаред, задължително е. Всички трябва да участват, точка.” Тим бързо обяви срещата за приключила и излезе.

Всички издъхнаха, но аз знаех, че нещата не са приключили. Джаред беше упорит като магаре. Той също така беше и най-умният човек в екипа, който включваше и Тим – за когото повече от екипа мислиха, че е в другия край на спектрума за интелигентност.

Но Тим бе шефът и Джаред беше го подразнил, отново.

Докато всички поклащайки глава излизаха от заседателната зала, Джаред и аз изостанахме.

„Какво си мислеше, Джаред?” попитах аз.

„Мислех си, че този идиот ще ме кара да играя глупави игрички. А не може да ме накара да правя каквото и да е след работа.”

Джаред не си падаше по прочувствените неща. Тийм билдингът със сигурност попадаше в тази категория.

Проблемът бе, че аз всъщност харесвах тийм блдинг заниманията. Харесваше ми да опознавам колегите си по-добре и винаги проявявах интерес да намеря начини, чрез които да подобря работата си.

„Струва ли се да се караш с него за това?”, попитах аз. „Всички работим до късно, за да спазим сроковете и никога не съм те чувал да се оплакваш за това, че трябва да пишеш кодове до късно през нощта.”

„Защото това ми е работата. Да се сприятелявам с колегите си е просто глупаво.”

Джаред продължи с нотка на раздразнение в гласа. „Ако не ме занимават, аз няма да ги занимавам. Просто ме оставете намира да си върша работата.”

Това ми се стори погрешно, въпреки че по това време, не бях сигурен, дали е напълно прекалил. Какво значение имаше, ако произведе страхотен код навреме, но искаше да си остане затворен в балон?

И все пак през следващата седмица обърнах повече внимание на взаимодействието на Джаред с колегите – или липсата му.

Въпреки че Джаред решаваше креативно проблеми, той със сигурност не беше добър брейнстормър. Той нямаше никаква представа как ефективно да работи с екипа, за да измисли решение.

Например, той лесно би могъл да измисли най-ефективният начин да напише алгоритъм, за да изпълни възложените му изисквания. Но беше безпомощен, когато трябваше да измисли решение, което да не повлияе негативно на желания резултат.

Вместо това Джаред заяви, че не е негов проблем, ако кодът му си работи добре, независимо от влиянието върху други модули, които трябваше да работят с неговия продукт.

Той не можеше да уговаря алтернативи с групата, отчасти защото не уважаваше интелекта на другите.

Страници: 1 2 All

Сподели:

Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg